Карта - Свят

Българската дума свят е пряк наследник на старобълг. свѣтъ – „светлина“ и „свят“, която пък произлиза от праславянската *světъ – „светлина“. Сравнете със староинд. śvetaṣ, авест. sраētа – „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. šviеsti, šviečiа – „свети“, švitėti – „блести“, староинд. śvitrás – „бял“, староперс. sipihr – „небе“, гот. ƕeits, старосканд. hvītr, староангл. hwīt, старосакс. hwīt, ст.в.нем. hwiʒ – „бял“ от ИЕ *k^uit-.

От изброените примери е очевидно, че възприетата в новобългарски език постановка за променливо я не е коректна относно едносрични думи, в които участва звук обозначен с буквата ѣ (-йе,-ie, -ье, но не и -ia).

Етимологично, свят е дума, която е обвързана смислово с духовен възглед, или религиозна трактовка, а в нейния корен е „свiт“<=>„свi-ат“=>„свят“ (изразите „този свят човек“ и „този свят“ сигурно са доста трудно обясними за чуждоезичните преводачи от български).

И в старобългарския, и в новобългарския, свят (свiат) и свет (свѣт) са думи с близък звуков състав, но различни по значение, но в страробългарския са се изписвали и произнасяли по различен начин, който е ясно обозначен и в правописните норми. Докато в новобългарския са въведени двусмислени и неясни, спрямо логическата обосновка и аргументация, правила.