Рос (Ross Island)
Рос (Ross Island) е остров в крайната югозападната част на море Рос, простиращо се в Тихоокеанския сектор на Южния океан. Разположен е в северозападната периферия на шелфовия ледник Рос, като заливът Макмърдо (широк 45 km) го отделя на запад от Брега Скот на Земя Виктория. Дължина от запад на изток 79 km, ширина от север на юг 76 km, площ 2460 km². Остров Рос е най-южният остров на Земята, до който е възможно достигането с плавателен съд.
Остров Рос има форма на латинската буква „L“, като в трите му ъгъла се издигат три високи върха: най-южният на Земята дайстващ вулкан Еребус 3794 m (в югозападната му част); изгасналият вулкан Тирър 3230 m (в източната му част) и връх Бърд 1788 m (в северната му част). С тези си върхове въпреки малката си площ той е 6-ият по височина остров в света. Почти изцяло е покрит с лед през цялата година, като има само малки места, на които ледената покривка отсъства – районът на вулкана Еребус, изгасналия вулкан Тирър и малки участъци по западното и източно крайбрежие. На острова се помещава една от най-големите популации от пингвини Адели.
Островът е открит на 27 януари 1841 г. от британската антарктическа експедиция (1840 – 43), възглавявана от видния английски полярен изследовател Джеймс Кларк Рос и в началото на 20 век е наименуван в негова чест от известния антарктически изследовател Робърт Скот. Поради благоприятното си географско положение дълги години островът е изходна база за експедициите изследвали вътрешността на Антарктида и в надпреварата за достигането на Южния полюс. Сега на острова се помещава новозеландската полярна станция „Скот“ и американската станция „Макмърдо“, лагер на Американската Антарктическа програма. Неправителствената екологична организация Грийнпийс също са имали лагер там съществувал между 1987 и 1992, но не е използван от тях.
* Map of Ross Island and Dry Valleys, NIWA New Zealand
* Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3
Остров Рос има форма на латинската буква „L“, като в трите му ъгъла се издигат три високи върха: най-южният на Земята дайстващ вулкан Еребус 3794 m (в югозападната му част); изгасналият вулкан Тирър 3230 m (в източната му част) и връх Бърд 1788 m (в северната му част). С тези си върхове въпреки малката си площ той е 6-ият по височина остров в света. Почти изцяло е покрит с лед през цялата година, като има само малки места, на които ледената покривка отсъства – районът на вулкана Еребус, изгасналия вулкан Тирър и малки участъци по западното и източно крайбрежие. На острова се помещава една от най-големите популации от пингвини Адели.
Островът е открит на 27 януари 1841 г. от британската антарктическа експедиция (1840 – 43), възглавявана от видния английски полярен изследовател Джеймс Кларк Рос и в началото на 20 век е наименуван в негова чест от известния антарктически изследовател Робърт Скот. Поради благоприятното си географско положение дълги години островът е изходна база за експедициите изследвали вътрешността на Антарктида и в надпреварата за достигането на Южния полюс. Сега на острова се помещава новозеландската полярна станция „Скот“ и американската станция „Макмърдо“, лагер на Американската Антарктическа програма. Неправителствената екологична организация Грийнпийс също са имали лагер там съществувал между 1987 и 1992, но не е използван от тях.
* Map of Ross Island and Dry Valleys, NIWA New Zealand
* Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3
Карта - Рос (Ross Island)
Карта
Страна - Антарктида
Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен кръг, и е ограден във всички посоки от Южния океан. С площ 14 200 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.