Ливан (Lebanon)
Национално знаме на Ливан |
В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
Влязъл в състава на Арабския халифат, Ливан е отвоюван от Византия по времето на император Василий I. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през Късното средновековие е обект на войните на кръстоносци, селджуки и мамелюци. Триполитанското графство е кръстоносна държава, обхващаща териториите на днешен Ливан между 1105 – 1290, където се установява династията на графовете Сен Жил. Графовете Сен Жил, това са графовете на Тулуза, най-големите сеньори в Южна Франция. В лицето на Раймон дьо Сен Жил тази династия е обвързана с Клюнийското движение, чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква.
От началото на ХVI в. до края на Първата световна война Ливан влиза в състава на Османската империя, като през по-голямата част от периода е със специфичен статут (непряко османско управление). През есента на 1918 г. е окупиран от британски и френски войски. От 1920 г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На 26 май 1926 г. френският върховен комисар обнародва конституция, според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.
След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на 22 ноември 1943 г. Ливан официално е провъзгласен за независима република. През 1946 г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През 1948 г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от Палестина. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През 1967 г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу Израел.
След „черния септември“ от 1970 г. палестинският лидер Ясер Арафат намира убежище в Ливан. Към средата на 70-е години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество – докато мюсюлманите поддържат палестинската кауза, то маронитите (основната част от християните) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето Организацията за освобождение на Палестина успява да създаде своеобразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.
Процъфтяващата през 60-е и началото на 70-е години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода 1975 – 1990 г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
LBP | Ливанска лира (Lebanese pound) | لل | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
EN | Английски език (English language) |
AR | Арабски език (Arabic language) |
HY | Арменски език (Armenian language) |
FR | Френски език (French language) |