Карта - Химачал Прадеш (State of Himāchal Pradesh)

Химачал Прадеш (हिमाचल प्रदेश, „Земя на снежните планини“; Himachal Pradesh) е щат в Северозападна Индия, граничещ с Джаму и Кашмир на север, Пенджаб на запад и югозапад, Харяна и Утар Прадеш на юг, Утаракханд на югоизток и Китай (Тибет) на изток. Химачал Прадеш е част от Пенджаб до 1972 г., когато се превръща в 18-ия щат на Индия. Столицата Шимла е била лятната столица на Британска Индия. Химачал Прадеш е сред най-богатите по доход на глава от населението щати в Индия. Поради изобилието на речни ресурси продава електричество от ВЕЦ на Делхи, Пенджаб и Раджастан. Икономиката на щата е силно зависима от ВЕЦ, туризма и земеделието. Според проучване на Прозрачност без граници Химачал Прадеш е вторият най-некорумпиран щат след Керала.

През Средновековието на територията на днешен Химачал Прадеш съществува независимо царство, което е завладяно от мюсюлманските нашественици през 10 век. Тимур и Сикандер Лоди също завладяват щата по-късно.

Гуркхите, които идват на власт в Непал през 1768 г. и присъединяват Шимла и Сирмур, но не успяват да завземат Кангра. След Англо-сикхската война през 1846 г. територията на Химачал Прадеш влиза в сферата на британците. Управителите на Чамба, Биласпур, Бхагал и Дхами помагат на британците по време на индийското въстание от 1857 г., а управителят на Бушар им се противопоставя. Територията на Химачал Прадеш е анексирана от британците след прокламацията на кралица Виктория от 1858 г. Княжествата Чамба, Манди и Биласпур осъществяват прогрес под владичеството на британците. По време на Първата световна война жителите на щата допринасят с хора и материали за британското военно участие.

Територията става провинция под името Химачал Прадеш на 15 април 1948 г., на 26 януари 1950 г. е присъединена към Пенджаб, на 1 ноември 1956 г. става съюзна територия, а на 25 януари 1971 г. се превръща в равноправен щат, след приемането на закон за това на 18 декември 1970 г.

През 1959 г. тибетският Далай Лама Тензин Гяцо бяга от страната си и се заселва в Дхарамсала, наречена по-късно „малката Лхаса“, поради заселването на тибетски бежанци и установяването на седалището на тибетското правителство в изгнание.