Смит (Smith, isla)
Смит (Бородино) (Smith Island) е четвъртият по големина остров в Южните Шетландски острови, разположени в крайната югозападна част на Атлантическия океан. Остров Смит се намира в крайната западна част на архипелага, като широкия 22,5 km проток Осмар го отделя от разположения южно от него остров Лоу, протока Бойд на североизток го отделя от остров Сноу. Дължина от североизток на югозапад 32 km, ширина до 8 km, площ 148 km². Бреговата му линия с дължина 72 km е слабо разчленена. Релефът е планински, като в централната му част се издига връх Фостър 2105 m, най-високата точка на целия архипелаг на Южните Шетландски острови.
Островът е открит или в края на 1819 или в началото на 1820 г. от американски ловци на тюлени и впоследствие е наименуван в чест на американския ловец на тюлени Уилям Смит, откривател на Южните Шетландски острови, а вероятно и негов откривател. На 27 януари 1821 г. островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Бородино. Повечето от географските имена на острова са български, поради неговото първо подробно картографиране от Комисията по антарктическите наименования и Военно-географската служба през 2009.
* Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0
* Antarctic Digital Database (ADD). Scale 1:250000 topographic map of Antarctica. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR). Since 1993, regularly upgraded and updated.
Островът е открит или в края на 1819 или в началото на 1820 г. от американски ловци на тюлени и впоследствие е наименуван в чест на американския ловец на тюлени Уилям Смит, откривател на Южните Шетландски острови, а вероятно и негов откривател. На 27 януари 1821 г. островът е вторично открит от руската околосветска експедиция възглавявана от Фадей Белингсхаузен и е наименуван Бородино. Повечето от географските имена на острова са български, поради неговото първо подробно картографиране от Комисията по антарктическите наименования и Военно-географската служба през 2009.
* Л. Иванов. Антарктика: Остров Ливингстън и острови Гринуич, Робърт, Сноу и Смит. Топографска карта в мащаб 1:120000. Троян: Фондация Манфред Вьорнер, 2009. ISBN 978-954-92032-4-0
* Antarctic Digital Database (ADD). Scale 1:250000 topographic map of Antarctica. Scientific Committee on Antarctic Research (SCAR). Since 1993, regularly upgraded and updated.
Карта - Смит (Smith, isla)
Карта
Страна - Антарктида
Антарктида е континент, обграждащ Южния полюс на Земята. Заема централната част на географския регион Антарктика в Южното полукълбо, почти изцяло на юг от Южния полярен кръг, и е ограден във всички посоки от Южния океан. С площ 14 200 000 km² континентът е пети по големина в света след Азия, Африка, Северна и Южна Америка, и пред Европа и Австралия.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.
Около 98% от територията на Антарктида е покрита с лед със средна дебелина 1,6 km. Това е континентът с най-ниски средни температури, най-ниски валежи, най-силни ветрове и с най-голяма средна надморска височина. Цялата територия на Антарктида представлява ледена пустиня, като годишните валежи са едва 200 mm по крайбрежието и далеч по-малко във вътрешността. Минималните температури могат да достигнат -89 °C. На континента могат да оцелеят само приспособени към студа растения и животни, като пингвини, перконоги, кръгли червеи, бавноходки, акари, много водорасли и други микроорганизми, както и някои представители на тундровата растителност. Антарктическите риби са обект на промишлен риболов, под името „ледена“ риба на пазара е Champsocephalus gunnari.