Словашки език
Слова̀шкият езѝк (slovenčina) е славянски език от групата на западнославянските езици, говорен от около 5 600 000 души в Словакия, Сърбия, Унгария.
Словашкият е близкородствен с чешкия, с който има висока степен на взаимна разбираемост, както и с полския. Подобно на други славянски езици, словашкият е флективен език със сложна морфологична система и относително свободен словоред. В речниковия му запас се забелязва влияние от латинския, немския, както и други славянски езици.
Чешко-словашката езикова подгрупа в западнославянската група се обособява през развитото Средновековие, като стандартизирането на чешкия и словашкия в чешко-словашкия диалектен континуум започва през ранното съвремие. Около втората половина на 19 век съвременната словашка азбука и книжовен език са установени от Людовит Щур и Мартин Хатала. Моравските диалекти, които се говорят в западната част на страната, покрай границата с Чехия, също понякога се причисляват към словашкия, макар някои от западните им говори да са по-близки до чешкия; въпреки това образуват междинните диалекти между двата езика.
Родни носители на словашкия има и в словашката диаспора в САЩ, Чехия, Аржентина, Сърбия, Ирландия, Румъния, Полша (където е признат като малцинствен език), Канада, Унгария, Германия, Хърватия, Израел, Великобритания, Австралия, Австрия, Украйна, Норвегия, както и в други държави, но в по-малък размер.
Словашкият е близкородствен с чешкия, с който има висока степен на взаимна разбираемост, както и с полския. Подобно на други славянски езици, словашкият е флективен език със сложна морфологична система и относително свободен словоред. В речниковия му запас се забелязва влияние от латинския, немския, както и други славянски езици.
Чешко-словашката езикова подгрупа в западнославянската група се обособява през развитото Средновековие, като стандартизирането на чешкия и словашкия в чешко-словашкия диалектен континуум започва през ранното съвремие. Около втората половина на 19 век съвременната словашка азбука и книжовен език са установени от Людовит Щур и Мартин Хатала. Моравските диалекти, които се говорят в западната част на страната, покрай границата с Чехия, също понякога се причисляват към словашкия, макар някои от западните им говори да са по-близки до чешкия; въпреки това образуват междинните диалекти между двата езика.
Родни носители на словашкия има и в словашката диаспора в САЩ, Чехия, Аржентина, Сърбия, Ирландия, Румъния, Полша (където е признат като малцинствен език), Канада, Унгария, Германия, Хърватия, Израел, Великобритания, Австралия, Австрия, Украйна, Норвегия, както и в други държави, но в по-малък размер.
Страна
-
Словакия
Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Чехия на северозапад, с Полша на север, с Украйна на изток, с Унгария на юг и с Австрия на югозапад. От 2004 Словакия е страна-членка на Европейския съюз и НАТО. Словакия е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г. Последните реформи на правителството, достъпът до средства на Европейския съюз, както и целенасочените инвестиции в инфраструктурно и благоустройствено развитие, правят Словакия една от най-бързо развиващите се икономики в Централна и Източна Европа.
Земите на Словакия са заселени със славяни през V век. Те създават „праславянска“ държава, известна като княжество Нитра. През VІІІ век се слива със съседна Моравия, създавайки държавата Великоморавия, която през 829 достига златния си век с делото на светите братя Кирил и Методий при управлението на княз Ростислав. Самият Св. Методий умира и е погребан в Моравия. По-късно последователите на двамата братя са прогонени от Великоморавия в Средновековна България заради преориентиране на политиката на Великоморавия от Византия към Германия. -
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя граничи с Полша на север, Германия на север и запад, Австрия на юг и Словакия на изток. Включва историческите области Бохемия, Моравия и Чешка Силезия. Площта ѝ е 78 865 km2, от които 77 288 km2 суша и 1577 km2 водна площ.
Развитието на държавност по чешките земи е дълбоко свързано със славяните, чиято първа значима държава – Великоморавия – възниква през 9 век и бързо попада под немско влияние. През 10 век възникналото на мястото на Великоморавия Бохемско кралство става част от Свещената римска империя. То достига своя апогей под управлението на Карл IV, който полага основите на чешката национална идентичност със създаването на Карловия университет през 1348 г. Именно един от неговите ректори, Ян Хус, дава началото на чешката Реформация и въвлича страната в дългите религиозни конфликти, разтърсили континента в следващите векове. В последвалите сблъсъци с Хабсбургите чешката държавност е почти ликвидирана и се възстановява едва под влиянието на общоевропейския национализъм през 19 век. Краят на Първата световна война позволява на чехите и близките до тях словаци да създадат нова държава – Чехословакия, която през 1945 г. става част от Източния блок и просъществува до 1993 г., когато от нея се отделят Чехия и Словакия.