Източнокарибски долар
$
Източнокарибският долар е валутата на седемте държави от Организацията на източнокарибските държави: Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, както на островите Ангила и Монсерат. Съществува от 1965 г. и се явява наследник на британския западноиндийски долар. Обикновено се съкращава като $ или EC$, за да се различава от останалите доларови валути. Един източнокарибски долар се разделя на 100 цента. Фиксиран е към щатския долар от 7 юли 1946 г. при курс US$1 = EC$2,70.През 1946 г. на валутна конференция е решено източнокарибските държави да установят обща валута, която да замени текущата организация от три различни валутни борда (на Барбадос, Британска Гвиана и Тринидад и Тобаго). През 1949 г. правителството на Великобритания формализира доларовата система, въвеждайки британския западноиндийски долар с курс $4,80 за британски паунд. Това е една от многото експериментални политически и икономически начинания на британското правителство за учредяване на обща система в британските западноиндийски територии. През 1951 г. към споразумението се присъединяват Британските Вирджински острови, но това води до недоволства, тъй като територията е по-близка до валутата на съседните Американски Вирджински острови. През 1961 г. Британските Вирджински острови напускат споразумението и приемат щатския долар. До 1955 г. британският западноиндийски долар съществува само под формата на банкноти, без монети.
През 1958 г. е учредена Западноиндийската федерация, като за нейна официална валута се приема британския западноиндийски долар. Някои от страните ѝ членки, обаче, (например Ямайка) така и не приемат новата валута. През 1965 г. британският западноиндийски долар на вече несъществуващата Западноиндийска федерация е заменен от източнокарибския долар при същия курс. Британска Гвиана се изтегля от валутния съюз на следващата година, но Гренада, която използва долара на Тринидад и Тобаго от 1964 г., се включва отново в съюза през 1968 г. През 1972 г. от валутния съюз излиза и Барбадос, след което щаб-квартирата на Източнокарибския валутен орган е преместена в Сейнт Китс и Невис.
До 1981 г. източнокарибският долар съществува само във вида на банкноти. На 5 юли 1983 г. в Бастер е основана Източнокарибската Централна банка. Курсът от $4,80 = £1 паунд е запазен до 1976 г.
Страна
-
Ангила
Името Ангила е англицизирана или латинирана форма на по-ранна испанска дума anguila, която означава „змиорка“ по отношение на формата на острова. Смята се, че островът е получил името си от Христофор Колумб. По подобни причини, островът също е бил известен като Snake („Змия“). -
Антигуа и Барбуда
Тя е част от Наветрените острови, които са в състава на островната група Малки Антили. Съседи на Антигуа и Барбуда са Гваделупа на юг, Монсерат на югозапад, Сейнт Китс и Невис на запад, Сен Бартелми (Saint Barthélemy), Сен Мартен (Saint-Martin) и Ангуила (Anguilla) на северозапад. Столицата е град Сейнт Джонс. -
Гренада
Писаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година. -
Доминика
Доминика е наричана „Островът природа на Карибите“, тъй като тук са запазени изключително редки животински и растителни видове, като папагалът Сисеру, който е на знамето на страната. Важни за икономиката на страната са туризмът и земеделието. -
Монсерат
По конституцията от 1960 г. Монсерат се управлява от губернатор, назначаван от кралицата на Великобритания. Губернаторът е председател на Изпълнителния съвет (органа на изпълнителната власт). -
Сейнт Винсент и Гренадини
Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг. Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27°С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове. -
Сейнт Китс и Невис
Общата брегова линия на островите е 138 km. Те имат планински релеф с вулканичен произход, най-високият връх е Монт Мизери – 1156 m. -
Сейнт Лусия
Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.