Карта - Нигер (Republic of Niger)

Национално знаме на Нигер

Република Нигер (République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.

Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.

Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.

За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.

Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.

След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.

На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.

На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.

Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.