Френските южни и антарктически територии (Terres australes et antarctiques françaises) са френска отвъдморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе, островите Амстердам и Сен Пол и Разпръснатите острови (Îles Éparses) Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромлен и Басас да Индия. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Африка, Антарктида и Австралия. Главен град – Мартин дьо Вивие (о. Амстердам). Координати – 43°ю.ш., 67°и.д.
* Архипелаг Кергелен (фр. Îles Kerguelen). Архипелаг от 300 базалтови острова. Площ – 7215 км². Най-вискока точка – 1850 м. (пл. Мон Рос). Дължина на бреговата ивица – 1232 км. Население – 103 жители. Главен град – Пор-о-Франсе (Port-aux-Français) е разположен в залива Морбиан. Координати – 49°21′ ю.ш.; 70°13′ и.д. Главният остров Гранд Тер има площ 6675 км², дължина – 150 км и широчина – 120 км. Климат – арктичен със силни ветров и чести валежи. Дълбоки фиорди и ледници. Има изградени корабни стоянки, пристанище, станция за сателитно наблюдение и полигион за стрелба с ракети. Открити през 1772 г. от Ив-Жозеф дьо Кергелен Тремарек. Дава им името Южна Франция, но при воторото си плаване до тях ги прекръства на Острови на отчаянието. Главният остров от архипелага е посетен от Джеймс Кук през 1776 г.
* Архипелаг Крозе (фр. Îles Crozet). Група от шест по-големи необитаеми острова. Площ – 352 км². Най-висока точка – 1090 м. (пл. Мон Марион Дюфрен). Главен град – Порт Албер (о. Ил дьо ла Посесион). Анализът на магнитните аномалии на морското дъно показва, че платото Крозе (островите са негови върхове) се е формирало преди около 50 млн. години.
Климатът е арктичен със средна годишна температура – 5 °C. Температурата се колеба през лятото до 18 °C, а през зимата до – 5 °C. Годишните валежи достигат до 2000 мм, а дъждовните дни са 300 годишно. Вятър до 100 км/ч, ветровити дни до 100 годишно.
Островите се обитава от пингвини, тюлени, гризачи и множество видове птици. Колонията от пингвини наброява около 2 милиона птици. Архипелагът е обявен за природен резерват през 1938 г.
Островите са открити на 24 януари 1772 г. от френския изследовател Никола Тома Марион дьо Френ. Марион дьо Френ открива първо Ил дьо ла Посесион и обявява архипелага за френско владение. Той го кръщава на втория си офицер Жул Крозе. В началото на 19 век архипелагът е посещаван често от ловци на тюлени и това води до почти пълното изчезване на големите дотогава колонии през 1835 г. Първоначално Франция администрира островите от колонията си Мадагаскар. От 1955 г. те стават част от Френските южоантарктически територии. През 1961 г. е построена научноизследователска станция, която по-късно е преместена в Порт Албер, на о. Ил дьо ла Посесион. Станцията носи името на първия ѝ ръководител Албер Форе. В нея се провеждат научни изследвания в областта на биологията, метеорологията, геологията и сеизмографията.
* Западни острови (фр. L'Occidental). Група от 4 малки острова на 94,5 км от Ил дьо ла Посесион.
* Островна група 2. Две морски канари на 10 км южно от Ил о Кошон.
* Островна група 4. Група от 14 много малки островчета, най-големият от които има площ от 1,2 км 2.
* Източна група (фр. L'Oriental). Скално образувание на 92 км от Ил де Пингуинс.
