Бермудски острови (Bermuda)
![]() |
![]() |
Островите са открити през 1503 г. от испанеца Хуан Бермудес. От 1684 г. са колония на Англия, а от 1968 г. имат статут на самоуправляващо се владение на Великобритания. Около 68% от населението на Бермудите е от африкански произход, 12,5% са англичани, почти 9% американци, 8,7% португалци и около 2% други. Жизненият стандарт на населението е висок. Основната религия е Християнство (протестанти, католици).
Губернаторът на Бермуда се избира от кралицата на Великобритания, по предложение на Британското правителство.
Бермудските острови са най-северните коралови острови в света. Включват над 150 вулканични острова, с натрупани коралови формации. Дължината от най-източната му точка до най-западната е едва 19 км. Най-голям остров е Бермуда, с най-висок връх Гибс хил (79 m). Архипелагът има мек океански климат – средна месечна температура от 17,2 до 26,6 градуса. През август средната температура е 26 С, а през най-студения месец (март) е 16 С. Валежите са обилни – около 1400 mm годишно. Островите са обрасли с буйна тропична растителност и с гъсти мангрови гори. Проблем за Бермудските острови е сладката вода, затова населението събира и съхранява дъждовните води. Но в тези дъждовни води липсват минерали затова организмът на човека страда от този недостиг на минерали. Освен това влажността е висока и се диша трудно.