Океания (Oceania)
Океания е географски регион, обединяващ множество държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг. Тихоокеанските острови на Океания обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип – Меланезия, Микронезия и Полинезия. Терминът Океания Océanie е използван за пръв път през 1812 г. от датско-френския географ Конрад Малте-Брун. , а думата Océanie идва от гръцката okeanòs, океан.
Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Много малко от тях имат по-значителна площ – Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, са върхове на подводни планински хребети и са с вулканичен или континентален произход.
Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка е връх Джая (4884 m) на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг – субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Местообитанията са основно влажни тропични гори, савани и ливади. Бозайниците са слаборазтространени, за сметка наптиците и ендемитите.
Океания се разделя на четири основни области:
* Австралазия: Австралия и Нова Зеландия
* Меланезия: Нова Гвинея и съседните острови до Нова Каледония и Фиджи
* Микронезия: архипелазите между Палау и Гилбъртовите острови
* Полинезия: периферните острови от Хавайските острови през Питкерн и Великденския остров до Тонга.
Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Много малко от тях имат по-значителна площ – Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, са върхове на подводни планински хребети и са с вулканичен или континентален произход.
Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка е връх Джая (4884 m) на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг – субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Местообитанията са основно влажни тропични гори, савани и ливади. Бозайниците са слаборазтространени, за сметка наптиците и ендемитите.
Океания се разделя на четири основни области:
* Австралазия: Австралия и Нова Зеландия
* Меланезия: Нова Гвинея и съседните острови до Нова Каледония и Фиджи
* Микронезия: архипелазите между Палау и Гилбъртовите острови
* Полинезия: периферните острови от Хавайските острови през Питкерн и Великденския остров до Тонга.