Малави (Republic of Malawi)
 |
 |
| Национално знаме на Малави | |
Смята се, че територията на днешно Малави е заселена от племена още през 10 век. Към 15 век тези племена вече се били обединили и били създали кралство, простиращо се между град Нкотакота (днес в Малави) и река Замбези, и от езерото Малави до река Луангва. През 16 век племенни водачи създали съюз и започнали да търгуват с португалците, които по това време започвали да навлизат на експедиции в района. Век по-късно обаче кралството се разпаднало на много малки индивидуални племенни владения.
Дейвид Ливингстън достига езерото Малави (тогава носещо името Няса) през 1859 година, когато Малави е познато с името Нясаленд и е било владение на Великобритания. Колониалното правителство на Нясаленд е сформирано през 1891 година. През следващия век, през 1953 година, британците формират ЦАФ (Централноафриканската Федерация), обединявайки Нясаленд (днешно Малави) със Северна и Южна Родезия (днешни Замбия и Зимбабве). Целта била главно политическа. В Нясаленд обаче има недоволство от сливането. Върл противник е доктор Хейстинг Камузу Банда, който открито протестира срещу новосъздадената федерация. Бива затворен през 1958 по нареждане на колониалния съвет, но година по-късно е освободен. Спечелва симпатиите на народа и по време на изборите през 1963 бива избран за премиер на Нясаленд. Същата година се взема решение от колониалната власт да се разтрогне Централноафриканската Федерация. Нясаленд обявява независимост на 6 юли 1964 година, променя името си на Малави, а Хейстинг Банда става председател на новосъздаденото правителство. През 1970 той се провъзгласява за „президент доживот“. По време на управлението му държавата, макар и с ограничени свободи, става пример как една бедна на ресурси страна може да просперира. Под натиск от международна страна през 1993 година се провежда референдум, на който хората избират многопартийната пред досегашната еднопартийна политическа система.
