Френски език

Френски език
Френският език (français или française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Страна
  • Бенин
    Република Бенин е държава в Западна Африка. До 1975 година държавата се нарича Дахомей. Граничи с Того на запад, с Нигерия на изток и с Буркина Фасо и Нигер на север. Разположена е на брега на Гвинейския залив и има площ 112 600 кв. км.

    Бенин е френска колония до 1960 г. и в него се говори предимно френски език. Член е на Западноафриканския валутен съюз и парична единица в страната е западноафриканския CFA франк/курс 1 евро= 656 CFA/.
  • Буркина Фасо
    Буркина Фасо е държава в Западна Африка. Столицата е Уагадугу. Няма излаз на море. Граничи с Мали, Бенин, Того, Кот д'Ивоар, Гана и Нигер. Старото име на страната е Горна Волта. Жителите на Буркина Фасо са наричани буркинабе.

    Откритите в северозападните части на Буркина Фасо оръдия на труда свидетелстват, че страната е била населена още преди 14 000 години от ловци и събирачи. Между 3600 и 2800 година преди Христа се появяват селища на земеделци.
  • Бурунди
    Бурунди, официално Република Бурунди (République du Burundi, Republika y'Uburundi) е малка държава в Централна Африка. Граничи с Руанда на север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната част на Бурунди граничи с езерото Танганика.

    Племената туа, тутси и хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето тутси, а в началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Танганика. Впоследствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената тутси и хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. Понастоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.
  • Габон
    Габонската република или Габон е държава в западна централна Африка. Граничи с Екваториална Гвинея, Камерун, Република Конго и Гвинейски залив. От освобождението си от Франция на 17 август 1960, Габон е управляван само от двама президенти. Бившият президент Ел Хадж Омар Бонго е бил на власт от 1967 до 2009 г. и е бил най-дълго управлявалият президент в Африка. Габон въвежда многопартийна система и нова демократична конституция в началото на 90-те години на 20 век, които позволяват прозрачен избирателен процес и реформи на управленските институции. Малкото население, богатите природни запаси и частните чуждестранни инвеститори подпомагат страната да е една от най-проспериращите държави в региона.

    Габон е полупрезидентска република, при която президентът е държавен глава и министър-председателят на правителството.
  • Гвинея
    Република Гвинея (République de Guinée) е държава в Западна Африка. Граничи на север със Сенегал, на север и североизток – с Мали, на изток – с Кот д'Ивоар, на юг – с Либерия, на югозапад – със Сиера Леоне, на северозапад – с Гвинея-Бисау. На запад има излаз на Атлантическия океан. Столицата на Гвинея е Конакри.

    Произходът на топонима „Гвинея“ не е окончателно установен. Според Евгений Поспелов, съветско-руски географ, вероятна е хипотезата, че топонимът е изкривяване на берберската дума iguawen („тъпа“), тъй като берберските племена така нарекли южните си съседи, които не разбирали берберския език. От XIV век името се появява на европейските карти под формата на Ganua, Ginya, а от XV век – Гвинея.
  • Демократична република Конго
    Демократична република Конго (République démocratique du Congo), също – Конго (Киншаса), е държава в Централна Африка. В периода от 1971 до 1997 г. се нарича Заир, а през колониалния ѝ период се е наричала Белгийско Конго.

    Не трябва да се бърка със съседната държава Република Конго, наричана също Конго (Бразавил), а по-рано Френско Конго.
  • Джибути
    Република Джибути (جيبوتي; Jabuuti) е държава в Източна Африка. Има площ от 22 300 кв. км и граничи с Еритрея, Етиопия и Сомалия. На 20 км от бреговата линия на Джибути се намират брегът на Йемен и Арабският полуостров. До 1977 г. страната е колония на Франция под името Френска Сомалия.

    Джибути често се споменава в народните песни на номадските племена в североизточна Африка. Историята на страната може да се проследи до дълбоката древност, когато местните народи са търгували подправки и кожи с Египет, Китай и Индия. Афарите, населяващи и до днес Джибути, са били сред първите африканци, приели исляма. След отварянето на Суецкия канал в средата на 19 век френският интерес към африканските брегове на Червено море, и по-специално Африканския рог нараства. През 1862 френските изследователи Анри Ламбер и Фльорио дьо Лангл купуват от местните султани пристанищния град Обок, с което се бележи началото на френската колонизация. По време на Втората световна война Джибути попада под контрола на режима на Виши след разгрома на свободна Франция. През 1957 година по време на Четвъртата република Джибути получава значителни права за самоуправление. През 1967 в колонията е проведен референдум дали да се запази статутът ѝ като френска територия, като в полза на това гласува 60% от населението. По-късно същата година Джибути е преименувано на Френска територия на Иса и Афари, а 10 години по-късно страната получава независимост след нов референдум.
  • Екваториална Гвинея
    Екваториална Гвинея (República de Guinea Ecuatorial) е държава в Централна Африка, разположена близо до Екватора, край брега на Гвинейския залив на Атлантическия океан. Разположена е върху континента и на островите Биоко, Кориско, Анобон и други. Столицата на Екваториална Гвинея е град Малабо. Площта на страната е 28 051 km². Екваториална Гвинея е с население от 504 000 души. (прогноза, юли 2005 г.)

    Екваториална Гвинея се състои от континенталната част Мбини (бивша – Рио Муни) с плащ ат 26 001 km² и пет острова с обща площ 2050 km². Това са Биоко (2017 km²), Анобон (17 km²), Кориско (14 km²), Голям Елобей (2,27 km²) и Малък Елобей (0,19 km²). На най-големия от тях – Биоко, се намира столицата на страната град Малабо, в която живеят около 30 000 души. Дължината на сухоземните ѝ граници (в т.ч. речни) е 519 km, от които – на север с Камерун (189 km) и на изток и юг с Габон (330 km). Дължина на бреговата линия 360 km.
  • Камерун
    Камерун (République du Cameroun, Republic of Cameroon) е унитарна република в Централна Африка. На запад граничи с Нигерия, на североизток с Чад, на изток с Централноафриканска република, а на юг с Екваториална Гвинея, Габон и Република Конго. Страната притежава част от крайбрежието на Гвинейския залив, което ѝ дава излаз на Атлантическия океан. Камерун е наречена „Африка в миниатюра“ поради своето геоложко и културно разнообразие. Природното богатство на Камерун включва плажове, пустини, савани, джунгли и планини. Най-високият връх е Фако (4040 метра) в планината Камерун, а най-ниската точка е Атлантическото крайбрежие. Държавата се населява от над 280 различни етнически групи. Официалните езици са френски и английски.

    За разлика от много други африкански държави, в Камерун липсват кръвопролитни граждански войни и междуособици, което благоприятства развитието на инфраструктурата и промишлеността. Въпреки това голяма част от населението живее под прага на бедността, а корупцията е широко разпространена. Според множество проучвания на специалисти, Камерун е сред най-корумпираните страни в света.
  • Коморски острови
    Коморските острови, официално Коморски съюз (до 2003 г. – Ислямска федерална република на Коморските острови) е островна държава в Африка, в акваторията на Индийския океан, на север от Мозамбикския проток между Мадагаскар и Източна Африка. Държавата обхваща 3 от 4-те големи вулканични острова от архипелага – Гранд Комор, Мохели и Анжуан. Четвъртият – Майот е владение на Франция. Държавно владение са и редица други малки ненаселени острови.

    Столица на страната от 1962 г. е най-големият ѝ град Морони (с население 60 200 души, 2003 г.), намиращ се на остров Гранд Комор.
  • Кот д'Ивоар
    Република Кот д'Ивоар (République de Côte d'Ivoire; до 1986 г. названието официално се превежда на български като Бряг на слоновата кост) е държава в Западна Африка, на северния бряг на Гвинейския залив, Африка. Столица от 1983 г. е град Ямусукро, разположен на 250 km северозападно от предишната столица, Абиджан.

  • Мавритания
    Мавритания (موريتانيا), официално Ислямска република Мавритания, е държава в северозападна Африка. Граничи с Алжир на североизток, Западна Сахара на север и северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Страната е наречена на древното берберско царство Мавритания. Столица и най-голям град е Нуакшот.

    Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 28-о място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.
  • Мавриций
    Република Мавриций (Maurice; Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

    Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка. Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии. Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди. Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на птицата додо и на няколко птичи вида, които също са изчезнали в резултат човешката дейност, малко след заселването на хората.
  • Мадагаскар
    Република Мадагаска̀р (Repoblikan'i Madagasikara, ; République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан, край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова са застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.

    Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.
  • Майот
    Департамент Майот (Département de Mayotte) е отвъдморска територия, департамент и регион на Франция. Площ – 374 km². Население – 270 372 души. Административен център е град Мамудзу.

    Намира се в Индийския океан, между Северен Мадагаскар и Северен Мозамбик. Географски е част от Коморските острови, но не и политически. Майот е територия на Франция от 1843 г. Майот е още известна като Махоре, което е старото име на най-големия остров. Жителите на острова се наричат махори, но е възможно и майоти.
  • Мали
    Република Мали (République du Mali) е държава в Западна Африка, седмата по площ страна в Африка. Граничи с Алжир на север, с Нигер на изток, с Мавритания и Сенегал на запад, с Буркина Фасо и Кот д'Ивоар на юг и с Гвинея на югозапад. Столица на Мали е град Бамако. Мали се счита за наследница на Малийската империя, но до 1960 г. е била позната като Френски Судан. Според организацията Freedom House страната е сред най-демократичните в Африка и се предоставя голяма свобода на медиите.

    Със своите 1 240 000 km² Мали е една от най-големите държави в Африка и е на 24-то място в света по площ. Страната няма излаз на море. Общата дължина на границите е 7243 km, от които:
  • Мароко
    Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка. Покрай Атлантическия океан има дълга крайбрежна ивица, която през Гибралтарския проток достига до Средиземно море. На изток граничи с Алжир, на юг със Западна Сахара и Мавритания, а на север и запад с Атлантическия океан. На север граничи по суша с испанските анклави Сеута и Мелиля. Най-високият връх е висок 4165 м.

    Мароко граничи с Алжир на изток и югоизток, макар че границата между двете страни е затворена от 1994 насам. На запад страната има широк излаз на Атлантически океан. На север има излаз на Средиземно море и Гибралтарския проток, част от който контролира. На средиземноморското крайбрежие на страната са разположени испанските територии Сеута, Мелиля, Пеньон де Велес де ла Гомера, Алхусемас и Чафарински острови.
  • Нигер
    Република Нигер (République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.

    Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.
  • Обединена арабска република
    Обединената арабска република (ОАР) е бивша държава, която съществува като съюз между републиките Египет и Сирия. Основана на 1 февруари 1958, тя е първата крачка към пан-арабска нация. Създадена е, тъй като група политически и военни дейци в Сирия се притеснили за опасността от завземането на властта от комунистите и поради това потърсили помощта на президента на Египет, Гамал Абдел Насър.

    Съюзът обединява двете нации в една обща държава, столицата на която е Кайро, а на 5 февруари 1958 Насър се самоназначава за неин президент. Египетските военни и технически съветници настъпили към Сирия и комунистическата заплаха била отстранена. По ирония на съдбата, оказало се, че новата държава била подкрепена именно от враговете си. Съветският съюз, целящ да запази своите съюзници в Студената война, бързо започва да продава оръжие на прохождащата република – политика, която тя продължава да води дори след рухването на ОАР.
  • Република Конго
    Република Конго, или още Конго (Бразавил), е държава в Западна Централна Африка. Столицата е град Бразавил. Страната е позната също от колониалния ѝ период като Френско Конго.

    Не трябва да се бърка със съседната държава Демократична република Конго (бивш Заир), наричана също Конго (Киншаса), както и по-рано Белгийско Конго.
  • Руанда
    Руанда е държава в Централна Африка. Тя граничи с Уганда, Бурунди, Демократична република Конго и Танзания. Местното население се състои от три етнически групи. Хуту, които съставляват мнозинството от населението, са земеделци от групата банту. Тутси са пастирски народ, заселил се в района през 15 век, който до 1959 е доминираща каста в страната. Туа са смятани за наследници на най-старите жители на региона.

    Страната има площ 26,4 хил. кв. км. Повърхността на Руанда представлява силно разчленено плато с надморска височина 1500 – 2000 м. В северозападните части са разположени вулканските планини Вирунга, с най-висок връх Карисимби – 4507 м. Главна река – Кагера (начало на река Нил), а на запад е езерото Киву. Растителността е саванна, в планините Вирунга – влажни, вечно зелени гори. Национални паркове – Кагера и Вирунга.
  • Сейшели
    Република Сейшели е островна държава, разположена на 155 острова в Индийския океан, отстояща на около 1500 km източно от континента Африка, североизточно от Мадагаскар. Други близкостоящи острови до Сейшелите са: Мавриций и Реюнион на юг, Коморски острови и Мейота на югозапад и Сувадивската група на Малдивските острови на североизток. Сейшели имат най-малкото население от суверенните страни в Африка.

    Австронезийските мореплаватели и арабските търговци вероятно са били първите посетители на островите. Първите, които официално ги документират, са португалците през 1502 г. начело с адмирал Вашко да Гама, който минава през Амирантската група острови и ги кръщава на себе си (острови на Адмирала). Първото документирано слизане на суша на тях, и първите писмени свидетелства са направени от екипажа на английския кораб „Асенсион“ през 1609 г. След това близо 150 години островите остават незаселени. През 1742 г. французите правят изследвания на островите. Използвани са за транзитна точка на търговията между Азия и Африка, понякога дори и от пирати, до поемането на островите от Франция през 1756 г., под командването на капитан Никола Морфе. Наречени са на името на Жан Моро дьо Сешел, финансов министър при управлението на Луи XV.
  • Сенегал
    Сенегал (Senegal) е държава в Западна Африка. Граничи с Гвинея Бисау, Мали, Гамбия, Гвинея и Мавритания. На запад страната има обширна брегова линия с Атлантическия океан – 720 km. Столицата на Сенегал е Дакар. Други по-големи градове в страната са Тиес, Каолак, Зигиншор, Сен Луи.

    Сенегал е разположен в западната част на континента Африка, между 12° и 17° северна ширина и 11° и 18° западна дължина. Граничи с Атлантическия океан на запад, Мавритания на север, Мали на изток и Гвинея и Гвинея-Бисау на юг. Освен това Сенегал обхваща от север, изток и юг Гамбия, която е почти пълен анклав с изключение на малък излаз на Атлантическия океан.
  • Того
    Того (Togo; официално название Тогоанска република (République togolaise) е държава в Западна Африка. Граничи с Гана на запад, с Бенин на изток и с Буркина Фасо на север, а на юг има излаз към бреговете на Гвинейския залив, където е разположена столицата Ломе. С площ около 57 000 квадратни километра Того е една от най-малките държави в Африка, а населението ѝ е към 7,5 милиона души.

  • Тунис
    Тунис е държава в Северна Африка, населена предимно от араби. Има излаз на Средиземно море. Граничи с Алжир на запад и с Либия на юг и изток.

    Тунис е страна с древна история. Има съхранени паметници на атерийската (35 – 10 хил. г. пр.н.е.), иберо – мавросийската (10 хил. г. пр.н.е.) и капсийската култура. В древността Тунис е населяван от либийски племена. От 12 в. пр.н.е. финикийците основават тук свои колонии, сред които господстващо положение заема Картаген – център на голяма робовладелска държава.
  • Централноафриканска република
    Централноафриканската република (съкр. ЦАР, République centrafricaine, Ködörösêse tî Bêafrîka) е държава в Централна Африка. Столица на страната е Банги. Граничи с Чад на север, със Судан и Южен Судан на изток, с Република Конго и Демократична република Конго на юг и с Камерун на запад. Две трети от територията на страната се намира в басейна на река Убанги, а останалата една трета в басейна на река Шари.

    Страната получава независимост от Франция на 13 август 1960. Оттогава до края на Студената война ЦАР е управлявана от президенти, завзели властта чрез сила. Първият президент Давид Дако установява еднопартийна система, но на 31 януари 1965 г. е свален от Жан-Бедел Бокаса. Той суспендира конституцията и разпуска народното събрание, самообявява се за държавен глава, президент и министър-председател, а през 1976 г. за император на Централноафриканската империя, след като заменя републиката с монархия. Ексцентричните му кампании и диктаторското управление в крайна сметка довеждат до свалянето му от власт от предшестващия го Давид Дако. Първите демократични избори са били проведени през 1993 г.
  • Чад
    Чад (تشاد; Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана „мъртвото сърце на Африка“. Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник за населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

    От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети. От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга – бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.
  • Френски южни и антарктически територии
    Френските южни и антарктически територии (Terres australes et antarctiques françaises) са френска отвъдморска територия. Състоят се от архипелазите Кергелен и Крозе, островите Амстердам и Сен Пол и Разпръснатите острови (Îles Éparses) Европа, Глориосо, Хуан де Нова, Тромлен и Басас да Индия. Намират се в Индийския океан покрай френския сектор на Антарктида (Земя Адели). Отстоят на почти равно разстояние от Африка, Антарктида и Австралия. Главен град – Мартин дьо Вивие (о. Амстердам). Координати – 43°ю.ш., 67°и.д.

    Френските южни и антарктически територии включват:
  • Виетнам
    Виетна̀м, официално Социалистическа репу̀блика Виетна̀м (Cộng hoà Xã hội chủ nghĩa Việt Nam ), е държава в Югоизточна Азия. Намира се в източния край на полуостров Индокитай и граничи с Китай, Лаос, Камбоджа и Южнокитайско море. С площ 331 688 km² и 96 милиона жители Виетнам се нарежда на 13-о място по население в света и на 65-о по площ.

    Още от древността Виетнам се намира под силното влияние на Китайската цивилизация, което се запазва и след 10 век, когато в страната се утвърждават династии с местен произход. В средата на 19 век тя е превърната в колония на Франция, но през 40-те години на 20 век французите са изтласкани от силно националноосвободително движение, което оставя страната разделена на две – Северен Виетнам и Южен Виетнам. Виетнамската война, започнала като сблъсък между тези две държави, става едно от най-интензивните огнища на Студената война, като комунистическият блок подкрепя Севера, а Съединените щати – Юга. През 1975 година комунистите удържат победа и страната е обединена под техен контрол.
  • Кхмерска република
    Кхмерска република (кхмерски: សាធារណរដ្ឋខ្មែរ) е официалното название на Камбоджа в периода (1970—1975).

    Тя е унитарна, президентска държава. Възниква след държавен преврат по време на гражданската война в Камбоджа.
  • Лаос
    Лаоската народнодемократична република е държава в Югоизточна Азия, която граничи с Мианмар и Китай на северозапад, с Виетнам на изток, с Камбоджа на юг и с Тайланд на запад.

    След период на френски протекторат, страната получава независимост през 1949 г. Следва продължителна гражданска война, която официално приключва, когато комунистическото движение Патет Лао идва на власт през 1975 г. Площта ѝ е 236 800 km², от които 232 064 km² суша и 4736 km² водна площ.
  • Ливан
    Ливан (لبنان), официално Ливанска република (الجمهوريّة البنانيّة), е държава в Близкия изток, разположена на източния бряг на Средиземно море и граничеща на север и изток със Сирия и с Израел на юг.

    В древността територията на днешен Ливан е заселена от финикийците, семитско племе. Финикийската писменост, възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море – по-главни са Берит (днешен Бейрут), Тир и Сидон (също на ливанска територия), Картаген (в дн. Тунис) и на островите Кипър, Крит, Малта, Сицилия, Сардиния, Корсика, Майорка и Менорка. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на Александър Македонски през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър Финикия е част от елинистическото царство на Селевкидите, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. Финикия попада в пределите на Източната Римска империя – Византия – и голяма част от финикийците приемат християнството още в първите векове след Христа. През VII век арабите мюсюлмани завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене, потомци на което са днес шиитите и сунитите ливанци. Оцелява и част от християнското финикийско население, потомци на което са днес маронитите и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на планините Ливан и Антиливан, и от което идва името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.
  • Сирия
    Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север. Тя получава своята независимост от Френския мандат за Сирия през 1946 г., но историята ѝ започва още през четвъртото хилядолетие пр.н.е. Нейната столица, град Дамаск, е била седалището на Умаядската империя и провинциалната столица на Мамелюкската империя. Исторически, Сирия често е включвала земите на Ливан, историческа Палестина и части от Йордания. Този регион се е наричал Велика Сирия или с арабското наименование Билад ал-Шам (بلاد الشا). След Шестдневната война през 1967 г., Израел окупира Голанските възвишения на югозапад от страната. Съществува и диспут с Турция за притежанието на провинция Хатай.

    Сирия има население от 16 676 123 души. Повечето от тях са сунити, също и 16% други мюсюлмански групи като алауити, шиити и друзи, както и 10% процента християни. От 1963 г. страната се управлява от партията Баас. Сегашният президент на Сирия е Башар ал-Асад, син на Хафез ал-Асад, който управлява от 1970 до смъртта си през 2000 г.
  • Белгия
    Кралство Белгия (België; Belgique; Belgien) е държава в Западна Европа. Тя граничи с Нидерландия, Германия, Люксембург и Франция, а на северозапад – със Северно море.

    Белгия се намира на културната граница между германска и романска Европа. Географски и културно Белгия е на кръстопътя на Европа и в продължение на последните 2000 години е била свидетел на непрестанни приливи и отливи на различни раси и култури. Вследствие на това в Белгия са се претопили келтската, римската и германската култури, а по-късно се е добавило влиянието на Франция, Нидерландия, Испания и Австрия.
  • Ватикан
    Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano; Status Civitatis Vaticanæ) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.

    Площта ѝ е около 44 хектара, а населението – 842 жители. Разположена е на Ватиканския хълм в западната част на Рим, столицата на Италия, и е изцяло заобиколена от града.
  • Гърция
    Гъ̀рция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров. Граничи с Албания, Северна Македония и България на север, с Турция на изток, със Средиземно море на юг, с Йонийско море на запад, а между континенталната част и някои от островите са разположени Егейско и Критско море. Площта ѝ е 131 475 km², от които 130 335 km² суша и 1140 km² водна площ.

    На територията на Гърция се е развивала древногръцката цивилизация, която се счита за люлка на Западната цивилизация и за родина на демокрацията, европейската философия, литература и драма (вкл. трагедията и комедията), редица математически принципи, първите монети и Олимпийските игри. Съвременната гръцка държава е основана през 1830 година след успешно въстание срещу османската власт.
  • Италия
    Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana) е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с едноименния географски регион. Тя е унитарна парламентарна република. Към 1 януари 2022 г. има население малко над 59 млн. души, което я прави третата по големина държава в Европейския съюз по брой жители (след Германия и Франция). Столицата ѝ е Рим.

    Оградена от Алпийската дъга, Италия граничи на север, от запад на изток, с Франция, Швейцария, Австрия и Словения. Апенинският полуостров се простира в Средиземно море, заобиколен от Лигурско, Тиренско, Йонийско и Адриатическо море, и от множество острови (най-големите от които са Сицилия и Сардиния), за общо 302 068,26 km². Държавите Ватикан и Сан Марино са анклави в Италия, докато Кампионе д'Италия е италиански ексклав в Швейцария.
  • Люксембург
    Великото херцогство Люксембург (Luxembourg; Luxemburg, Lëtzebuerg), е вътрешноконтинентална държава в Северозападна Европа със столица едноименния град Люксембург. На запад и север граничи с Белгия (дължина на границата 148 km, на изток с Германия (135 km) и на юг с Франция (73 km).

    Територията на Люксембург се простира между 49°27′ и 50°11′ с.ш. и между 5°44′ и 6°32′ и.д. Крайните точки на страната са следните:
  • Монако
    Княжество Монàко (Principauté de Monaco; Principato di Monaco; на окситански: Principat de Mónegue), е конституционна монархия и град-държава в Западна Европа.

    Княжеството е разположено на Френската Ривиера между Средиземно море и Франция. То е сред 5-те европейски микродържави и втората най-малка държава в света. То е най-гъсто населената държава на Земята с население от 32 410 души, живеещи на площ от 2,02 km².
  • Франция
    Франция е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти. Франция заема части от Западна и Югозападна Европа. Територията ѝ е 675 417 km² (в Европа – 547 030 km²), което я нарежда на 41-во място в света и на 3-то в Европа след Русия и Украйна. Населението на Франция е общо 67,6 милиона души, c отвъдморските области и територии. Главна отличителна характеристика на Франция от другите европейски страни е нейният излаз на Атлантическия океан и на Средиземно море. Тя граничи с Монако, Андора, Германия, Испания, Италия, Белгия, Люксембург и Швейцария, а благодарение на задморските си територии има сухоземни граници с Нидерландия, Бразилия и Суринам. От Великобритания я отделя тесният проток Ла Манш, под който през тунел е прокарана скоростна железопътна връзка. В политическо отношение на Франция са подчинени 5 отвъдморски департамента с обща площ над 130 000 km² и с население 2 114 000 души (2016 г.). Това са Френска Гвиана (Гиана), Майот, Мартиника, Реюнион и Гваделупа. Отвъдморските общини и територии на страната включват Сен Пиер и Микелон, Сен Бартелеми, Сен Мартен, Уолис и Футуна, Нова Каледония и Френска Полинезия, както и ненаселените Френски Южни и Антарктически територии и остров Клипертон.

    Франция е сред основателите на Европейския съюз и страната с най-голяма територия в съюза. Тя е част от еврозоната, както и от Шенгенското пространство. Във вътрешнополитическо отношение тя се характеризира като демократична унитарна полупрезидентска република. Нейната икономика е шеста в света и втора в Европа (след Германия) по обем на брутния вътрешен продукт ; най-богатата европейска нация по отношение на средно богатство на домакинство. Силната национална икономика на Франция е причина страната да се нарежда на челните места в света по качество на живот и образование, средната продължителност на живота е 81 години. Световната здравна организация определя френското здравеопазване като най-доброто в света. Страната е и най-посещаваната туристическа дестинация в света, годишно я посещават 82 милиона души.
  • Швейцария
    Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от двадесет и шест кантона в Централна Европа. Латинското наименование на страната е Confoederatio Helvetica. От това име идва съкращението на швейцарската валута, както и кодът на страната по ISO (също и означението на швейцарския интернет-домейн) – CH. Върху пощенските марки също се използва латинското название Helvetia. Площта ѝ е 41 749 km², от които 39 996 km² суша и 1753 km² водна площ. Тя граничи с Германия на север, Франция на запад, Италия на юг, Австрия и Лихтенщайн на изток.

    Швейцария няма официална столица. Седалище на федералните правителство и парламент (и де факто столица) е федералният град Берн. Други големи градове с икономическо и културно значение са Цюрих, Женева, Базел, Лозана и Люцерн.
  • Гваделупа
    Гваделупа (от арабското „wad al luben“, „скрита река“; Guadeloupe; Guadalupe) е отвъдморски департамент и регион на Франция, което го прави и част от Европейския съюз. Заема площ от 1628,43 km². Административен център е град Бас Тер.

    Територията е в състава на Наветрените острови, които са част от островната група Малки Антили. Състои се от 2 големи острова – Бас Тер (847,82 km²) и Гранд Тер (586,68 km²), както и по-малките острови Мари Галант (158,01 km²), Ла Дезирад, островите Ле Сен и малкия архипелаг Пьоти тер.
  • Канада
    Кана̀да (Canada, ; Canada, ) е най-голямата по площ държава в Северна Америка, простираща се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север. Тя е втората по площ страна в света след Русия, а нейната обща граница със Съединените щати на юг и северозапад е най-дългата в света.

    Територията на днешна Канада е обитавана от хилядолетия от различни местни етнически групи. От края на 15 век британски и френски експедиции изследват атлантическото крайбрежие, а след това започват и да се заселват там. Повечето френски колонии са отстъпени на Великобритания след края на Седемгодишната война през 1763 година. Канада възниква през 1867 година, когато три от британските колонии са обединени в Канадска конфедерация, федерален доминион, съставен от четири провинции. Това поставя началото на продължителен процес на териториално разширение и увеличаване автономията на страната. Основни стъпки в него са Уестминстърският статут от 1931 година, както и Законът за Канада от 1982 година, който премахва последните остатъци на правна зависимост на Канада от Британския парламент.
  • Мартиника
    Мартиника (Martinique; Martinica) е задморско владение на Франция със статут на регион и департамент. Заема площ от 1128 km2. Административен център е град Фор дьо Франс.

    Регионът обхваща едноименния остров и няколко малки островчета по източния му бряг. Разположен е в източната част на Карибско море, част от архипелага Малки Антили. Има брегова линия 250 km. Северните части са заети от вулкански масив, с най-висока точка действащият вулкан Мон Пеле – 1397 m. Южните райони са със средна надморска височина до 500 m.
  • Сейнт Винсент и Гренадини
    Сейнт Винсент и Гренадини или само Сейнт Винсент (Saint Vincent and the Grenadines; San Vicente y las Granadinas; Saint-Vincent-et-les Grenadines) е суверенна островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Заема площ от 389 км2. Столица е град Кингстаун.

    Страната е съставена от остров Сейнт Винсент и северната част на о-ви Гренадини (Бекия, Мюстик, Кануан, Юниън Айлънд, Палм Айлънд и други по-малки острови с вулканичен произход). Тя се намира на приблизително 61° з.д. и 13° с.ш. Най-близките ѝ съседи са Барбадос на 160 км на изток, Сейнт Лусия на 34 км на север и Гренада на 45 км на юг. Релефът на страната е планинско-хълмист, с малко крайбрежни низини. Средната температура е 27°С, а годишните валежи достигат 2100 мм. На север се издига най-високата му точка, активният вулкан Суфриер (1234 м), който е изригвал няколко пъти през 20 век. В централната и южната част на острова планинските склонове се спускат стръмно към брега. Източното крайбрежие има много скални клифофе и черни пясъчни плажове. Островите Гренадини имат по-слабо разчленен релеф и са заобиколени от коралови рифове.
  • Сен Бартелми
    Сен Бартелмѝ (Saint Barthélemy) е отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море. В резултат на референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на Сен Бартелми гласуват за откъсване от Гваделупа, на 22 февруари 2007 г. Сен Бартелми получава отделен статус: отвъдморска общност на Франция. Най-голям град и административен център е Густавия.

    Островът е разположен на 35 km югоизточно от Синт Мартен. Той е с вулканичен произход и е обграден от плитки рифове. Площта му е 25 km2, а населението – около 10 хил. души.
  • Сен Мартен
    Сен Мартен (Saint-Martin) е отвъдокеанско владение на Франция в Карибско море. Заема северната част на остров Сен Мартен (южната част е заета от Синт Мартен, една от четирите съставни държави на Кралство Нидерландия), част от Антилските острови. Северната част на острова е 53 km². Населението е около 8000 души през 1982 г., докато около 2010 г. вече наброява над 35 000. Административен център на острова е Мариго

    В резултат от референдума, проведен през 2003 г., на който жителите на владението гласуват за откъсване от Гваделупа, на 15 юли 2007 г. Сен Мартен получава статут на отвъдморска общност на Франция.
  • Сен Пиер и Микелон
    Сен Пиер и Микелон (Saint-Pierre-et-Miquelon) е отвъдморска съобщност в състава на Франция, разположена на неголеми острови в Атлантическия океан, на няколко десетки километра на юг от Нюфаундленд. Единствената територия, останала на Франция от бившата колония Нова Франция.

    Общата площ на островите е 242 km², като те са разположени на 8 малки острова в северозападната част на Атлантическия океан. По-големи острови са Сен Пиер (26 km), Лангланд (91 km) и Микелон (110 km), други (15 km²). Дължината на бреговата линия е 158 km. Климатът е от северен тип (хладен), омекотен от влиянието на океана. Средната годишна температура е +5° C, а влажността надвишава 80%. Зимата, поради влиянието на океана, е доста мека (средната температура на най-студения месец – февруари е -2,7 °C), докато в Канада е от -10 °C до -5 °C през зимата (120 мразовити дни в годината) и от 10°C до 20°C през лятото. Годишно падат над 1400 mm валежи. През по-голямата част от годината е характерно облачно време с валежи и силен вятър. Мъглата се задържа около 120 дни в годината.
  • Съединени американски щати
    Съединѐните америка̀нски ща̀ти (United States of America) с абревиатура САЩ (U.S.A. или USA), често наричани Съединѐните ща̀ти (The United States, US или U.S.), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена главно на континента Северна Америка.

    Официално САЩ е федерална конституционна република, състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море (виж Островни територии на САЩ). Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни. Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.
  • Тринидад и Тобаго
    Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago, Trinidad y Tobago, Trinité-et-Tobago), официално Република Тринидад и Тобаго е държава от Карибския басейн, в непосредствена близост до северния бряг на Южна Америка. Тя е част от островната група Малки Антили. Намира се на 130 километра южно от Гренада до северния край на южноамериканския континент, на 11 километра от брега на североизточната част на Венецуела. Споделя морските граници с Барбадос на североизток, Гренада на северозапад, Гвиана на югоизток и Венецуела на юг и запад. Столица е град Порт ъф Спейн.

    Остров Тринидад е испанска колония от пристигането на Христофор Колумб през 1498 г., докато испанският губернатор Дон Хосе Мария Чакон е предал острова на британски флот под командването на сър Ралф Абъркромби през 1797 г. През същия период остров Тобаго се прехвърля между испански, британски, френски, холандски и курландски колонизатори повече от всеки друг остров в Карибския басейн. Тринидад и Тобаго са предадени на Великобритания през 1802 г. по силата на Договора от Амиен като отделни държави и са обединени през 1889 г. Тринидад и Тобаго получава независимост през 1962 г. и през 1976 г. става република.
  • Хаити
    Република Хаити (République d'Haïti, Аѝти) е държава разположена в западната част на остров Испаньола. Той се намира в Карибско море, като по-голямата му източна част е заета от съседната Доминиканска република. Столица е Порт о Пренс. Населението наброява 9 035 536 души (2009).

    Името на страната има древен индиански произход. Дадено му е от коренното население – Ayiti означава Планинска земя. Републиката е най-бедната държава в западното полукълбо и е една от най-бедните, нестабилни и неуправляеми страни в света. Цялата история на Хаити от създаването на държавата до днес е съпътствана от глад, стихийни бедствия и държавни преврати.
  • Нова Каледония
    Нова Каледония (Nouvelle-Calédonie) е остров в Тихия океан, владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Лоайоте (Loyauté) и Честърфийлд, образува френската отвъдморска административна единица Нова Каледония.

    Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).
  • Уолис и Футуна
    Уолис и Футуна (Collectivité de Wallis et Futuna) е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 – 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer – COM).

    Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от холандски мореплаватели, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.
  • Френска Полинезия
    Френска Полинезия (Polynésie française; Pōrīnetia Farāni) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3936 km2:

    * Тубуай (Австралски острови) – площ 174 km2, население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
  • Аржентина
    Аржентѝна (Argentina, произнася се Архентѝна), с официално название Република Аржентина (República Argentina,, произношение Република Архентѝна) е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.

    Простира се на площ от 2 777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай и Атлантическия океан на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.
  • Френска Гвиана
    Френска Гвиана (Guyane française) е отвъдморски департамент (département d’outre-mer или DOM) и същевременно административен регион на Франция (което прави Френска Гвиана част от Европейския съюз). Разположена е в североизточната част на Южна Америка. Граничи със Суринам на запад, Бразилия на юг и Атлантическия океан на север и изток. Административен център е град Кайен.

    На територията на Френска Гвиана се намира космодрумът „Куру“, от който се осъществяват изстрелвания на апарати по космическата програма на Европейския съюз чрез ракетите Ариана.