Американските Вирджински острови (английски: United States Virgin Islands) са група острови в Карибско море, които съставляват островна територия на Съединените щати.
Американските Вирджински острови се състоят от четирите основни острова Сейнт Томас, Сейнт Джон, Сейнт Кроа и Уотър Айлънд, както и множество по-малки острови. Архипелагът има население от 108 612 според преброяването от 2002 г., а площта му е 352 km². Столица и най-голям град е Шарлот Амали. Американските Вирджински острови са единствената част от Съединените щати, където превозните средства се движат отляво.
Първоначално обитавани от местни племена, островите са открити от Христофор Колумб през 1493. По време на колониалната ера островите са владение последователно на Испания, Обединеното кралство, Нидерландия, Франция, Малтийския орден и Дания. Датчаните постепенно установяват контрол над островите от 1672 до 1733, като основният икономически сектор е производството на захарна тръстика от робски плантации. След прекратяване на робството през 1848 г., островите губят икономическото си значение и се превръщат в тежест за бюджета на Датската корона. Въпреки няколкократните опити от страна на САЩ да закупят островите от началото на 20 век, те остават датско владение до 1917, когато са купени от САЩ за 25 милиона долара.
